Не се страхувай да питаш

Питането е като темата за секса – табу. Хората се страхуват да е би да заизглеждат тъпи и невежи. Начинът, по който искаме да изглеждаме не включва глупаво и незнаещо в изискванията ни. Само че…

 

Единствения начин да разбереш нещо, което не знаеш е да питаш. Естествено, имаме и интернет, но хайде стига. Мълвата се предава от уста на уста, най-готино е да чуеш историята за онова нещо, което не знаеш, за което не си чувал. Когато не знаеш някоя дума, когато не си чувал за това въстание, за което говорят големите, когато не знаеш кой актьор е играел в Карибски пирати, просто попитай.

 

Питането е нещо, което задава страхотно поле за по-продължителен разговор. Противно на разбиранията ти, хората обожават въпроси. Това означава, че нещо ти е интересно и искаш да разбереш повече. А хората обичат да говорят. Задай въпроса си за нещото, което не знаеш и няма да се отървеш от обяснения. Което може и да е малко досадно, но пък ще научиш много нови неща, ще се завърже тема на разговор… Някакви такива неща.

 

Ако не задаваш въпроси на досадната си шефка в работата няма никакъв проблем да питаш като ненормален. В работата е по-сложно да питаш. Там хората очакваш да знаеш всичко, да схващаш бързо и ако задаваш въпроси то те по-добре да са от изключително сложно естествено, което изисква страшна мисловна дейност и работа в екип за разгадаването на загадката. Дори и когато ти кажат, че е окей да питат, това, което всъщност имат предвид е „Учи бързо и гледай да не ми губиш времето с тъпи въпроси“. Така че ще се поправя малко – няма никакъв проблем да питаш стига да не си работа. Там трябва да се страхуваш да зададеш въпрос.

 

 

Още едно място, на което питането е безсмислено е при зъболекаря. Или на който и да е лекар, ако ще сме изцяло честни. Въпросът, който задаваш целия треперещ и облян в пот „Ще боли ли много?“ е също толкова безсмислен, колкото и уверенията на шефовете ти, че можеш да попиташ всичко. Дали ще боли, или не няма никакво отношение към теб. Той може да каже, че няма да усетиш нищо, но всъщност да умреш на стола. Може да каже, че ей сега ще ти направи три огромни кариеса  и ще припаднеш от болка и когато започне пак да не усетиш нищо. На кратко – те са цинични, а ти – боязлив. Така че и там питането не е от голяма полза.

 

Но така или иначе, връщайки се към първоначалната си мисъл – хубаво е да питаш. Ако се чудиш дали гаджето те обича – питаш. Естествено, правиш го след като ти писне от догадки. Но все пак питаш. Ако не знаеш отговора на някой въпрос от теста се обръщаш умилително към съученика си и пак питаш. Ако не си готов за изпитване питаш дали може да не бъдеш изпитан днес. Можеш да питаш за всичко. Света се открива така. Чрез питане. Когато се загубиш в нов град питаш за посоката. Когато не виждаш цената на обувките, които искаш да си купиш питаш за нея.

 

Казвам това, защото наскоро разбрах колко много хората се страхуват да питат. Точно за да не изглеждат тъпи. А няма такова нещо! По същия начин, по който искаш указания за пътя и цената на обувките, питаш за думата, която не знаеш и въстанието, за което не си чувал, а всички говорят за него. 

Автор: Моника Цветкова